Светът отново възлага надежди на нова среща на върха за климата, този път в Баку, Азербайджан, където започна COP29. Това събитие, което ще продължи до 22 ноември, обещава да бъде ключово за полагане на основите за глобален отговор на изменението на климата. Усещането за несигурност обаче прониква през първите дискусии, особено поради липсата на конкретни ангажименти и отсъствието на важни фигури като президента на Съединените щати Джо Байдън и други важни лидери като Си Дзинпин, който има породи критики и съмнения относно ефективността на срещата.
Финансирането на климатичните промени несъмнено е централната тема на тази среща на върха. Държавите, най-засегнати от изменението на климата, особено развиващите се страни, се надяват да получат твърд ангажимент от по-богатите държави, за да им помогнат да се борят и да се адаптират към опустошителните последици, които вече започват да виждат на своите територии.
Финансиране, необходимо предизвикателство
В Баку целта е да се определи сумата пари, която ще бъде мобилизирана от 2025 г. нататък за финансиране на действия срещу изменението на климата. Настоящата цел за финансиране на мерки за справяне с климатичната криза , поставена през 2009 г., беше да се мобилизират 100.000 милиарда долара годишно , цифра, която, макар и амбициозна по онова време, не беше достигната до 2022 г. Значителна част от тези средства е предоставена под формата на заеми, което увеличава дълга на много развиващи се страни.
Настоящите нужди са много по-високи. Смята се, че между 1 трилион и 2,4 трилиона долара годишно ще са необходими за справяне с климатичната криза до 2030 г. Развиващите се страни, особено най-уязвимите, настояват, че средствата трябва да дойдат от страните, които исторически са допринесли най-много за емисиите на парникови газове.
Изпълнителният секретар на ООН по въпросите на изменението на климата, Саймън Стил, ясно заяви, че финансирането на климатичните промени „не е акт на благотворителност, а глобална необходимост “. Идеята, че по-богатите държави трябва да помагат на най-уязвимите, е не само акт на климатична справедливост, но и инвестиция в стабилността на планетата. Ако не действаме бързо, екстремните метеорологични явления ще се засилят, засягайки всички, независимо от богатството или географското местоположение.
Среща на върха, белязана от геополитика
Изборът на Азербайджан за домакин на COP29 предизвика противоречия , главно защото страната е „петросталата“, чиято икономика се основава на петрол и газ, което я поставя в противоречие с усилията за преход към чиста енергия. Повече от 90% от износа на Азербайджан идва от изкопаеми горива, а БВП на страната зависи от тези ресурси за 64% от БВП, което я прави един от водещите износители на газ в света.
Освен това президентът на COP29 Мухтар Бабаев, бивш директор на държавната петролна компания Socar, също е обект на критики. Изборът на Бабаев и Азербайджан да ръководят тази среща на върха породи подозрения относно възможното влияние на петролни и газови интереси в преговорите за климата.
Опасността от безпрецедентна година
Последният доклад, публикуван от Световната метеорологична организация (СМО), добави нотка на спешност към дискусиите. и най-тревожното е, че тази година може да бъде първата, в която средната глобална температура надвишава критичната бариера от 1,5 градуса по Целзий, прагът, който Парижкото споразумение се стреми да избегне.
Тези данни послужиха като „червен тревога“ за световните лидери и неправителствените организации, присъстващи в Баку. Последиците от глобалното затопляне вече се усещат с опустошителни природни бедствия като скорошните проливни дъждове във Валенсия и други части на света. Саймън Стил напомни на присъстващите, че „никой не е имунизиран срещу тази криза “ и че екстремните метеорологични явления ще продължат да засягат както богатите, така и бедните страни, ако не бъдат предприети решителни действия.
Несигурно бъдеще
Въпреки неотложността и сериозността на ситуацията, COP29 не премина без напрежение и разногласия . Геополитическите различия остават фактор на масата за преговори. В международен план съществува загриженост относно ролята, която Доналд Тръмп, наскоро избраният президент на Съединените щати, може да играе, предвид добре известния му скептицизъм по отношение на изменението на климата. По време на предишния си мандат той оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение, оставяйки значителна празнина в глобалните ангажименти за намаляване на емисиите.
Европейският съюз ясно заяви, че се очаква този въпрос да бъде централен в дискусиите и призова Съединените щати да не отстъпват в борбата си срещу изменението на климата. Европа също така повдигна въпроса за необходимостта развиващите се икономики като Китай да се включат по-активно във финансирането на борбата с изменението на климата, тъй като досега те са били бенефициенти на тези средства, въпреки че са основни емитенти в световен мащаб.
Тези разногласия, съчетани с критиките към Азербайджан като домакин, означават, че надеждите са насочени към постигането на солиден компромис през следващите дни. Остава да се види дали световните лидери ще се справят с ситуацията и ще успеят да постигнат споразумения, които наистина ще окажат значително влияние върху борбата с изменението на климата.
