Светът отново възлага надежди на нова среща на върха за климата, този път в Баку, Азербайджан, където започна COP29. Това събитие, което ще продължи до 22 ноември, обещава да бъде ключово за полагане на основите за глобален отговор на изменението на климата. Усещането за несигурност обаче прониква през първите дискусии, особено поради липсата на конкретни ангажименти и отсъствието на важни фигури като президента на Съединените щати Джо Байдън и други важни лидери като Си Дзинпин, който има породи критики и съмнения относно ефективността на срещата.
Финансирането на климата без съмнение е централната тема на тази среща на върха. Нациите, които са най-засегнати от изменението на климата, особено развиващите се страни, се надяват да получат твърд ангажимент от най-богатите страни да им помогнат да се борят и да се адаптират към опустошителните ефекти, които вече започват да виждат на техните територии.
Финансиране, необходимо предизвикателство
В Баку целта е да се определи сумата пари, която ще бъде мобилизирана от 2025 г. за финансиране на действия срещу изменението на климата. Финансиране на мерки за справяне с климатичната криза Настоящата цел, поставена през 2009 г., беше да се мобилизират 100.000 милиарда долара годишно., цифра, която, макар и амбициозна по това време, не беше достигната до 2022 г. и значителна част от тези средства бяха предоставени под формата на заеми, което увеличи дълга на много развиващи се страни.
Текущите изисквания са много по-високи. Изчислено е, че ще са необходими между 1 и 2,4 трилиона долара годишно за справяне с климатичната криза до 2030 г. Развиващите се страни, особено най-уязвимите, настояват, че средствата трябва да идват от страните, които исторически са допринесли най-много за емисиите на парникови газове.
Изпълнителният секретар на зоната на ООН за изменението на климата Саймън Стийл беше ясен, като посочи, че финансирането на климата „Това не е акт на благотворителност, това е глобална нужда“. Идеята най-богатите нации да помагат на най-уязвимите е не само акт на климатична справедливост, но и инвестиция в стабилността на планетата. Ако не действаме бързо, екстремните климатични явления ще се засилят, засягайки всички, независимо от богатството или географското им местоположение.
Среща на върха, белязана от геополитика
Изборът на Домакинството на COP29 в Азербайджан предизвика противоречия, главно защото страната е „нефтодържава“, чиято икономика се основава на нефт и газ, което я поставя в явно противоречие с усилията за преход към чиста енергия. Повече от 90% от износа на Азербайджан идва от изкопаеми горива, а неговият БВП зависи 64% от тези ресурси, което го прави един от основните износители на газ в света.
Освен това президентът на COP29 Мухтар Бабаев, бивш директор на държавната петролна компания Socar, също е обект на критики. Изборът на Бабаев и Азербайджан да ръководят тази среща на върха породи подозрения относно възможното влияние на петролни и газови интереси в преговорите за климата.
Опасността от безпрецедентна година
Последният доклад, публикуван от Световната метеорологична организация (СМО), добави нотка на спешност към дискусиите. и най-тревожното е, че тази година може да бъде първата, в която средната глобална температура надвишава критичната бариера от 1,5 градуса по Целзий, прагът, който Парижкото споразумение се стреми да избегне.
Тези данни са „червена тревога“ за световни лидери и неправителствени организации, присъстващи в Баку. Ефектите от глобалното затопляне вече се усетиха с опустошителни природни бедствия като неотдавнашните проливни дъждове във Валенсия и други части на света. Това напомни на присъстващите Саймън Стийл „Никой не е имунизиран срещу тази криза“и че екстремните метеорологични явления ще продължат да засягат както богатите, така и бедните страни, ако не бъдат предприети решителни действия.
Несигурно бъдеще
Въпреки спешността и сериозността на ситуацията, COP29 не мина без напрежение и разногласия. Геополитическите различия все още присъстват на масите на преговорите. В международен план има загриженост относно ролята, която Доналд Тръмп, наскоро избран за президент на Съединените щати, и неговата добре известна скептична позиция относно изменението на климата може да играе. В предишния си мандат той изтегли Съединените щати от Парижкото споразумение, оставяйки значителна празнина в ангажиментите за намаляване на глобалните емисии.
Европейският съюз даде да се разбере, че този въпрос се очаква да бъде централен в дискусиите и призова Америка не прави нито крачка назад в борбата им срещу изменението на климата. Европа също така постави на масата необходимостта нововъзникващите страни като Китай да започнат да се включват по-активно във финансирането на климата, тъй като досега те бяха бенефициенти на средствата, въпреки че бяха големи глобални източници на емисии.
Тези разногласия, добавени към критиките към Азербайджан като домакин, означават, че се възлагат надежди за постигане на солиден компромис през следващите дни. Остава да видим дали световните лидери ще бъдат на висота и те ще могат да постигнат споразумения, които наистина имат значително въздействие в борбата срещу изменението на климата.
