La Антарктида Това е едно от най-очарователните и в същото време тревожни места на нашата планета. Този замръзнал континент, със своя великолепен бял пейзаж, е изправен пред критично предизвикателство: ускорено топене в резултат на изменение на климата. Докато планетата се затопля, ледът в Антарктика се топи с тревожна скорост. Това явление е част от ефекта на албедото, при който слънчевите лъчи удрят сняг и лед, абсорбирайки топлината, което води до загуба на здравината на леда, докато в крайна сметка се разтвори в морето.
El изменение на климата направи полюсите най-уязвимите региони. Моделите показват, че до края на този век температурите в Антарктика може да се покачат до 6 градуса по Целзий, което резонира с прогнозите за повишаване на глобалните температури, които са широко проучени в контекста на Глобалното затопляне. Това не само оказва влияние върху дивата природа на континента, но също така има значителни глобални последици.
Проучване, публикувано в научното списание Производството на Националната академия на науките разкрива, че след последната ледникова епоха, преди приблизително 20,000 XNUMX години, Антарктида е претърпяла затопляне два до три пъти по-голямо от средното повишаване на температурата в останалата част на планетата. Регистрирана е необичайна температура от 11 градуса по Целзий на замръзналия континент, за разлика от глобалната средна стойност, която се е увеличила само с около 4 градуса по Целзий през същия период.
Учените, ръководени от Кърт Къфи, глациолог от Калифорнийския университет в Бъркли, използваха глобални климатични модели, за да анализират миналия климат и същите тези модели се използват за прогнозиране на бъдещо глобално затопляне. Тези проучвания предполагат, че поради настоящите климатични промени Антарктида може да се затопли два пъти по-бързо от останалата част на планетата. Следователно, при сценарий, при който средната глобална температура се повишава с 3 градуса по Целзий, се предвижда Антарктида да претърпи увеличение от приблизително 6 градуса по Целзий.
Ефектите от затоплянето в Антарктика не се ограничават само до температурите. До 2100 г., ако емисиите на парникови газове продължат на сегашните нива, се изчислява, че валежите под формата на дъжд могат да се увеличат с до 240% средно за целия континент. Това увеличение на валежите може да ускори топенето на големи ледени покривки, като по този начин допринесе за покачването на морското равнище по света, явление, което е критично свързано с изменението на климата в Антарктика, подобно на това, което е документирано относно възможни промени в близко бъдеще.
Освен това дъждът има драматични последици за местната дива природа, особено пилетата на императорския пингвин и пингвина Адели. Тъй като перата им все още не са водоустойчиви, те могат да замръзнат, когато влажното време стане студено и вятърът се усили. Пример за това се случи по време на размножителния сезон на пингвините Адели в изследователската станция Dumont d'Urville, където пълният провал на възпроизводството се дължи на валежите през сезон 2013-2014.
Изменението на климата като продължаваща заплаха
Повечето валежи в Антарктида са под формата на сняг, а дъждът е необичайно явление, което обикновено се случва по бреговете на континента. Последните проучвания обаче изчисляват, че дъждът може да падне до четири дни в годината средно на източното крайбрежие на Антарктика и повече от 50 дни в северозападния Антарктически полуостров. Тези промени във валежите допринасят за опасенията за срив на екосистемата в лицето на изменение на климата и са в съответствие с констатациите от други изследвания на полярния климат, които оценяват, че Земята може да се изправи пред по-сериозно затопляне от очакваното.
Едно от основните предизвикателства е измерването на количеството на валежите в Антарктика, като се има предвид, че традиционните методи не са ефективни при екстремни климатични условия. Изследователи от Френския национален център за научни изследвания и университета Сорбона се заеха да измерват и предскажат бъдещи валежи, събирайки данни за няколко десетилетия от 10 изследователски станции в целия континент. Този тип проучване е от решаващо значение за разбиране на въздействието на изменението на климата в Антарктика и връзката му с повишаването на температурата към 2100.
Проучването отбелязва, че по-голямата част от валежите се случват по бреговете и Антарктическия полуостров, където колониите от пингвини се отправят към брега, за да се размножават. Тенденциите на валежите обаче показват значителна променливост и между 2000 г. и 2015 г. се наблюдава намаляване на честотата на валежите, вероятно поради естествените климатични промени.
Климатични прогнози
Скорошни проучвания на климата моделираха различни бъдещи сценарии, използвайки предишни данни, за да видят как валежите могат да се променят през 2100 г. Независимо от сценариите, моделите показаха тенденция към нарастване на валежите, което може да има ужасни последици за видове като пингвини, които гнездят по крайбрежието. Подобни констатации също са били обсъждани във връзка с това как температурите могат да се променят в различни региони, както в този анализ на "температурата на Балеарските острови" през последните десетилетия.
Освен това се очаква тези допълнителни валежи да допринесат значително за покачването на морското равнище, тъй като се очаква топенето на ледените шелфове Рон и Рос в Западна Антарктика да се ускори. По-специално констатациите предполагат, че увеличените валежи могат да доведат до по-бързо топене на снежната покривка, което допълнително усложнява прогнозите за повишаване на морското равнище, което се превръща в глобален проблем, който трябва да бъде решен. Ускоряването на този процес е критично при анализа на топене на лед в Антарктида, особено във връзка със смразяващата реалност на изменението на климата.
Нов подход за оценка, който включва анализ на геоложки записи, намалява очакванията за покачване на морското равнище от топенето на антарктическия лед за настоящия век, определяйки, че вместо предишни оценки от 20 до 52 сантиметра, увеличението може да бъде само 5 до 9 сантиметра. Това изследване се основава на средния плиоцен, период, в който CO2 и температурните условия се считат за аналогични на тези, които се очакват за следващия век.
Глобални последици от топенето на антарктическия лед
Тъй като ледът на Антарктика се топи, влиянието на топенето върху морското равнище става очевидно. Общите прогнози показват, че ако глобалното затопляне се ограничи до увеличение от 1,5 или 2 градуса по Целзий, топенето на лед може да допринесе умерено за повишаване на морското равнище. Ако обаче тези граници бъдат превишени, се очаква много по-драстично увеличение, особено във връзка с прогнозата за температури, които могат да достигнат до 3 градуса по Целзий в различни части на света.
От друга страна, изчислено е, че температура от 3 градуса по Целзий може да доведе до срутване на няколко ледени рафта, предизвиквайки потенциално опустошително покачване на морското равнище. Изчислено е, че подобни сценарии могат да доведат до увеличение с до 1,5 метрото на морското равнище до 2300 г., което ще засегне пряко крайбрежните градове по света, засилвайки дебата за това как да се справим с последиците от изменението на климата. Ситуацията става тревожна, когато вземем предвид ефектите, които тази криза може да има в бъдеще, както е показано в различни проучвания.
Неотложната реалност е, че без незабавни действия за справяне с въглеродните емисии и смекчаване на изменението на климата, Антарктика може да се изправи пред пълен колапс на няколко от своите ледени басейни, което потенциално представлява безпрецедентна промяна за живота на планетата. Тези промени не само влияят на Антарктида, но и отекват в световен мащаб, засягайки крайбрежните градове, екосистемите и човешкия живот.
Борбата с изменението на климата е по-критична от всякога и разбирането на ролята на Антарктика в този процес е от решаващо значение. Събраните данни показват, че всяко действие, предприето в днешно време, има ефект на доминото, който може да засегне както бъдещите поколения, така и глобалната среда. Ето защо е наложително международната общност да действа сплотено за справяне с климатичната криза, преди последиците да станат необратими, нещо, което беше обсъдено във връзка с повишаването на екстремните температури в световен мащаб.
Бъдещето на Антарктида, а следователно и на останалата част от планетата, зависи от решенията, които вземаме днес. Насърчаването на по-голяма осведоменост и ефективни действия е от съществено значение за запазването на нашия колективен дом, докато изследваме възможността за устойчиво бъдеще за всички.