Растенията и животните, включително нашия вид, хората, се нуждаят от хиляди, дори милиони години, за да се адаптират към новите условия на околната среда. В този контекст настоящото изменение на климата представлява безпрецедентно предизвикателство, като се има предвид, че ускоряваме процеса на промяна по начини, които преди са отнемали хилядолетия. Това явление накара много експерти да твърдят, че преживяваме това, което някои наричат шесто масово измиране.
Биоразнообразието на планетата е в критично състояние. много животински и растителни видове изчезват или са изложени на непосредствен риск от изчезване. Според последните оценки до края на този век планетата Земя ще изглежда коренно различна, освен ако не бъдат приложени ефективни мерки за смекчаване на този процес. Екологът Мартен Шефър, носител на наградата за граници на знанието на Фондация BBVA, предупреди в интервю Ке «С изменението на климата ще имаме нужда от нови места за живеене«. Това изявление подчертава неотложната необходимост от размисъл върху това как човечеството ще бъде засегнато в бъдеще.
Земята не се нуждае от човечество; Всъщност, ако някога трябваше да изчезнем, планетата все още щеше да съществува. Ние обаче зависим от планетата, докато не можем да колонизираме други небесни тела. Докато това се случи, ще станем свидетели на избелване и умиране на коралови рифове, тъй като океаните стават все по-кисели, а тропическите гори губят видове с обезпокоителна скорост. Според Шефър дърветата растат, като се адаптират към местните условия. Ако обаче тези условия се променят драстично, адаптивният капацитет на много видове е компрометиран. Заложена е адаптивната способност на живота.
Въздействието върху екосистемите и селското стопанство
Една тропическа гора не може да се поддържа с по-малко от 1500 mm валежи годишно. обаче обезлесяването и злоупотребата с природните ресурси нарушават този баланс. Освен това, за производството на храна за нарастващото човешко население се използват неустойчиви практики, включително масово обезлесяване и използването на синтетични химикали в селското стопанство, които не само увреждат почвата, но и отслабват самите растения. Този опасен цикъл компрометира производството на храна, засягайки не само дивата природа, но и нашето здраве. В контекста на производството на храни е важно да се обмисли как суша в различни региони засяга продоволствената сигурност и е свързана с принудително разселване поради изменението на климата, особено на места, които страдат от последиците от изменение на климата.
Изменението на климата засяга не само биоразнообразието, но и тясно свързани с други глобални проблеми. Например човечеството е изправено пред войни, глад и недостиг на вода в много региони на света. Тези фактори се преплитат и изострят предизвикателството на преместването на хора, които мигрират в търсене на по-добър живот на една все по-пренаселена планета.
Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) прогнозира, че до 2050 г. повече от един милиард души може да бъдат изложени на климатични рискове, като покачване на морското равнище, наводнения и суши. Без ефективни мерки за намаляване на глобалните емисии на парникови газове, приблизително 216 милиона души ще бъдат разселени в своите страни до 2050 г., според Световната банка. Това изместване, свързано с принудително разселване поради изменението на климата, е феномен, който резонира с критичната ситуация, пред която са изправени места като Судан, където изменението на климата е довело до необитаеми условия. Този сценарий може да се наблюдава и в градове, които могат да изчезнат поради глобалното затопляне.
Принудително разселване и климатична справедливост
Климатичните миграции достигат безпрецедентни размери, с принудително разселване на милиони хора по целия свят. През 2022 г. 32.6 милиони хора са били разселени, което е увеличение от 41% спрямо средното за последните десет години. От тях приблизително 70% търсят убежище в съседни страни, предпочитайки да останат възможно най-близо до дома и семейството си, независимо дали за да избягат от конфликт или природни бедствия. В този контекст е необходимо да се задълбочим в това как общностите се стремят да се адаптират и оцелеят, както и ролята на изменението на климата върху разселването на хора.
Хората, разселени поради причини, несвързани с бедствия, включително бежанци и вътрешно разселени лица, често се намират в среда, уязвима от изменението на климата. На места като Сахел, където кризата на изместване се влошаваБлизо три милиона души бяха принудени да напуснат домовете си поради насилие и конфликти, изострени от изменението на климата. Това подчертава необходимостта от справяне с тези кризи, които в много случаи са взаимосвързани с принудително разселване поради изменението на климата и уязвимост на определени групи.
Директорът на Международната организация по миграция Дина Йонеско заяви, че промените в околната среда, свързани с изменението на климата, вероятно ще променят значително модели на заселване на хора. Тази реалност подчертава необходимостта от справяне със социалната справедливост и съществуващите неравенства в контекста на изменението на климата. Най-бедните често са най-засегнати, тъй като липсват необходимите ресурси за адаптиране или подготовка за тези промени. Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН, подчерта тази несправедливост: „Най-бедните имат право да се ядосват. Те страдат от безпричинна климатична криза и неспазени финансови обещания.
Разбирането на изменението на климата като „множител на заплахите“ е от съществено значение. Тази перспектива е от основно значение за управлението на настоящата криза, тъй като освен незабавните решения е необходим ангажимент за справяне с основните причини за конфликти, свързани със земята и ресурсите.
Ролята на международните политики
Въздействието на изменението на климата върху миграцията изисква колективно действие на глобално ниво. Международните политики трябва да се съсредоточат върху климатичната справедливост и създаването на рамки, които позволяват на най-уязвимите общности да се адаптират и да бъдат устойчиви. Фокусът върху справедливостта е от решаващо значение, особено в контекст, в който изменението на климата унищожава местообитанията, както се наблюдава в големия бариерен риф.
Организацията на обединените нации подчерта значението на интегрирането на изменението на климата в програмите за развитие, като отбеляза, че решенията трябва да бъдат взети под внимание гледна точка на човешките права който отговаря на нуждите на разселеното население. Конференциите на страните (COP) следва да служат като форуми за ефективно вземане на решения и да допринасят за разработването на политики, които насърчават устойчивото развитие и социалната справедливост. Освен това е жизненоважно да се подчертае, че Зелената инфраструктура може да подобри устойчивостта в уязвими общности.
За да се постигне това, е необходим ангажимент за действия, които търсят. намаляване на основните причини за конфликти, особено в най-засегнатите региони. Прилагането на програми за подкрепа, които укрепват способността за адаптиране на тези общности, е от съществено значение за смекчаване на въздействието на изменението на климата върху миграцията. Този контекст резонира особено в предстоящата ситуация Вануату, регионът на света, най-уязвим към изменението на климата.
Освен това установяването на връзки между местни, национални и международни организации за справяне с изменението на климата като глобален феномен е от решаващо значение. Този подход ще позволи създаването на поддържащи мрежи, които повишаване на устойчивостта на общностите и да повишат капацитета си да реагират на екологични кризи. Климатичната реалност в света показва, че дори места като САЩ вземат решения, които засягат глобалното състояние на околната среда.
Ситуацията, пред която е изправено човечеството, е сложна и многостранна, като изменението на климата води до принудителна миграция. Необходимо е да се осинови цялостен и съвместен подход който се занимава с основните причини за кризата, като по този начин гарантира по-устойчиво и справедливо бъдеще за всички.
