Селското стопанство е дейност, която се превърна в основна част от нашето ежедневие. Тя ни осигурява храната, която консумираме ежедневно и ни осигурява прехраната. Въпреки това, това е сектор, който е изправен пред значителни предизвикателства, като се има предвид, че генерира високо ниво на емисии на парникови газове. В Испания селското стопанство е отговорно за приблизително 15% от общите емисии на CO2., надхвърляйки средното за света от 14%. Тази ситуация повдига въпроси как да продължим да произвеждаме храни по устойчив начин, особено предвид очакваното повишаване на температурите в страната в резултат на изменението на климата. Това явление представлява значително предизвикателство за фермерите, особено тези в средиземноморския регион, където ерозията, ниските валежи и повишената топлина представляват сериозен риск за културите.
За да се смекчат тези проблеми и да се осигури устойчиво земеделско производство, се появиха иновативни практики като напр природозащитно земеделие.
Какво е природозащитно земеделие?
Този земеделски подход е особено интересен не само заради преките ползи, които предлага за производството на храни, но и заради положителното си въздействие върху околната среда. Консервационното земеделие се определя като селскостопанска система, предназначена за опазване, подобряване и по-ефективно използване на природните ресурси чрез внимателно управление на почвата, водата, биологичните организми и външни източници.
Фермерите, които прилагат тази практика, се стремят да се грижат и опазват земята, която обработват. Това включва техники като ротация на културите, ограничена употреба на химически торове и мулчиране на почвата с местни растения или растителни остатъци. Тези мерки имат за цел да защитят почвата от ерозия, да подобрят нейното качество и да допринесат за по-устойчиво използване на ресурсите. В допълнение, на приемане на семена, устойчиви на изменение на климата може да допълни тези практики и да бъде от ключово значение за консервационното земеделие.
Кое има предимства?
Прилагането на консервационно земеделие предлага множество ползи, които са от голямо значение както за околната среда, така и за селскостопанската икономика. По-долу са някои от най-забележителните предимства:
- Намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2): Чрез намаляване на честотата, с която се използват селскостопански машини, се изчислява, че приблизително 52,9 милиона тона CO2 ще бъдат спестени в Испания, което представлява значителен принос за устойчивостта.
- Намаляване на ерозията на почвата: Изследване на Испанска асоциация на земеделието за опазване на живите почви (AEAC.SV) показва, че тази практика може да предотврати ерозията на почвата с 90%, което е от съществено значение за поддържане на нейното плодородие.
- Повишена енергийна ефективност: Установено е 20% увеличение на енергийната ефективност в сравнение с конвенционалната обработка на почвата, което достига до 50% в зависимост от вида на културата и местоположението. Това повишаване на ефективността се подкрепя и от нови източници на енергия местно.
- Значителни икономии на суровиниКонсервационното земеделие може да спести до 24% от суровини, което представлява значително икономическо предимство за фермерите.
Организации за защита на околната среда, като Climate Alliance, Greenpeace и Friends of the Earth, насърчават тази практика като жизнеспособно решение за производство на храна, като същевременно защитава планетата.
Принципи на консервационното земеделие
Консервационното земеделие се основава на три основни принципа:
1. Минимално увреждане на почвата: Този принцип включва намаляване на практиките за обработка на почвата, като се предпочитат методи като директна сеитба. Чрез избягване на оран структурата и качеството на почвата се подобряват, което й позволява да задържа повече влага и хранителни вещества и се подобрява консервационното земеделие.
2. Диверсификация на културите: Редуването и свързването на различни видове, отглеждани в една и съща област, подобрява плодородието на почвата и устойчивостта на вредители и болести. Този разнообразен подход води до по-стабилна възвращаемост във времето, като същевременно допринася за здравето на селскостопанската екосистема. Също така е важно да се вземе предвид въздействието на конкретни култури в околната среда.
3. Постоянно почвено покритие: Поддържането на органично покритие, независимо дали чрез покривни култури или растителни остатъци от предишни култури, е от съществено значение за защита на почвата от ерозия и подобряване на нейното плодородие. Тази практика също помага за запазване на почвената влага и увеличава биоразнообразието. По същия начин, използването на практики за опазване в сухи райони могат да бъдат основни в тази стратегия.
Консервационно земеделие и изменение на климата
Консервационното земеделие е представено като ефективен отговор на предизвикателствата, породени от изменението на климата. Освен това, той е подкрепен от различни доклади и проучвания, като този на IPCC (Междуправителствена група по изменение на климата), които го определят като ключова опция за справяне с климатичните рискове. Това е така, защото консервационното земеделие не само помага на хората да се адаптират към променящите се условия, но също така смекчава неблагоприятните ефекти от конвенционалното земеделие.
Сред ползите, подчертани в този контекст, са:
По-ниски емисии на парникови газове: Намаляването на обработката на почвата намалява емисиите на CO2, превръщайки почвата във въглероден поглътител, който задържа въглерода, вместо да го изпуска в атмосферата. Това допринася за намаляване на въглеродния отпечатък на селското стопанство. За повече информация как селското стопанство се изправя пред тези предизвикателства, можете да прочетете за усилия срещу глобалното затопляне и използването на устойчиви гори в селското стопанство.
Подобрено задържане на вода: Консервационното земеделие позволява подобрена инфилтрация на вода в почвата и намален отток, което води до намалени нужди от вода за селскостопанско производство. Според оценките нуждите от вода могат да бъдат намалени с 30-40%. Освен това е интересно да се наблюдава как тези практики могат да се допълват взаимно.
Повишено биоразнообразие: Възприемането на консервационно земеделие насърчава увеличеното биоразнообразие в агроекосистемите, увеличаване на популацията на почвените организми и подобряване на цялостното здраве на селскостопанската екосистема. Това е пряко свързано с необходимостта да продължим да изследваме ситуация на застрашени пустини поради изменението на климата.
Икономически ползи от консервационното земеделие
Консервационното земеделие не само води до ползи за околната среда, но предлага и икономически предимства за фермерите. Един ефективен подход към използването на ресурсите води до:
1. Спестяване на разходи: Намаляването на необходимостта от машини и суровини като цяло води до намаляване на оперативните разходи. Тъй като фермерите възприемат тези практики, се очаква тяхната рентабилност да се увеличи. За да научите повече за този аспект, можете да се консултирате с нашата статия за устойчиво развитие и приложението му в съвременното земеделие.
2. По-малко нужда от работна ръка: Благодарение на намаляването на интензивните задачи като обработка на почвата, необходимостта от работна ръка е намалена, което представлява значително облекчение за фермерите, особено по време на голямо търсене.
3. По-голяма стабилност в производството: Диверсификацията на културите и подобреното качество на почвата допринасят за повишена стабилност и устойчивост на добивите във времето. Това води до по-надеждно производство на храна, дори и при неблагоприятни климатични условия. В този смисъл е изключително важно да се обмисли как климатът влияе върху селскостопанското производство в различни региони.
Консервационното земеделие е основна практика, която се фокусира не само върху производството на храни, но и върху здравето на планетата. Чрез насърчаване на по-балансиран и устойчив подход тази техника ще се превърне в основен стълб за гарантиране на продоволствената сигурност, без да се компрометират природните ресурси и биоразнообразието. Прилагането на тези стратегии не е просто опция, а належаща необходимост за селското стопанство на бъдещето.
