Изминаха почти две години от забележителното изстрелване на космическия телескоп James Webb, забележителен инструмент, който има забележителната способност да заснема изображения на космоса с несравнима яснота. Тази иновативна технология е безценна за учени и астрономи, предоставяйки безценни данни. Отличавайки се от конвенционалните наземни телескопи, телескопът Webb надхвърля ограниченията, наложени от гравитационното привличане, магнитното поле и атмосферата на Земята. Освен това, за разлика от своя предшественик, телескопа Хъбъл, Webb не обикаля около нашата планета. Вместо това той поддържа стабилна позиция на 1,5 милиона километра, между Земята и Слънцето.
В тази статия ще разкажем какво е успял да улови космическият телескоп Джеймс Уеб и някои от неговите подвизи.
Какво успя да улови космическият телескоп Джеймс Уеб
В Балтимор изображенията, направени от космическия телескоп Джеймс Уеб, се обработват, за да се елиминират всички фактори, които биха могли да попречат на научните цели. За да направят тези изображения привлекателни и лесно разбираеми за широката публика, се прилага малко количество подобряване на цвета, приблизително 5%.
Като пример, Галактиката призрак, известна още като M74, е заснета монохромно с помощта на четири различни филтъра на инструмента MIRI на телескопа Webb. При пристигането си в оперативния център в Балтимор, тези изображения се подлагат на щателна обработка, за да се премахнат всякакви несъвършенства или артефакти, причинени от инструмента, което води до девствени изображения, които учените могат директно да използват в своите изследвания.
От известно време учените са наясно със съществуването на по-малки черни дупки в ранните етапи на Вселената; Въпреки това, едва чрез наблюденията на Webb те най-накрая успяха окончателно да ги открият.
Чрез заснемане на спектри на небесни обекти като планети, звезди и галактики, телескопът позволява цялостно разбиране на техния състав. Спектрографът Webb играе решаваща роля в този процес, като разделя инфрачервената светлина на различни компоненти., като по този начин разкрива спектър, който разкрива съществуването на различни химични елементи и молекули.
Използвайки спектрален анализ, астрономите успешно идентифицираха наличието на серен диоксид, натрий, калий, водни пари, въглероден диоксид и въглероден оксид на екзопланетата WASP-39 b. Тази техника също ни позволява да наблюдаваме небесни обекти, закрити от прах и газ, като по този начин значително разширяваме представата си за космоса.
Дълбочина на черната дупка
Публикацията на НАСА на изображението на галактиката CEERS 1019 и нейната супермасивна черна дупка, заснета от телескопа Джеймс Уеб на 6 юли 2023 г., привлече значително внимание от научната и астрономическата общност. Това забележително изображение разкрива най-отдалечената активна свръхмасивна черна дупка, идентифицирана някога, разположен в галактика, която се е родила малко повече от 570 милиона години след Големия взрив. Това, което отличава тази черна дупка, е нейната относително скромна маса, тежаща около девет милиона слънчеви маси, което е значително по-малко в сравнение с повечето свръхмасивни черни дупки в ранната вселена, които обикновено наброяват над един милиард пъти масата на нашето Слънце.
Наличието на черна дупка в CEERS 1019, въпреки относително по-малкия й размер, предизвика изследвания за нейното формиране през ранните етапи на Вселената. Учените са били наясно с вероятността, че по-малки черни дупки са съществували в ранния космос, но едва след наблюденията на Уеб те са успели да потвърдят категорично тяхното съществуване.
След цяла година обикаляне на огромното пространство, съвместните усилия на НАСА, ЕКА и CSA, известни като космическия телескоп Джеймс Уеб, продължават да ни удивляват със своите зашеметяващи изображения. Наскоро разкри две изненадващи снимки, които показват огромната красота на NGC 604, великолепна галактика, пълна с приблизително 200 небесни тела. Тези завладяващи изображения предлагат поглед към сложните детайли на този звезден феномен, оставяйки ни в страхопочитание.
Изображение от NIRCam
NGC 604, галактика, която е около половината от размера на нашия Млечен път, е заснета в две нови изображения, направени от NIRCam (Близка инфрачервена камера) и MIRI (Среден инфрачервен инструмент). Тези изображения разкриват сложно и пълно изображение на процеса на звездообразуване, показващо разширяващи се пълни с газ мехурчета и разпространяващи се нишки. Нивото на детайлност надминава предишните наблюдения и представя ярък гоблен на небесното раждане.
Изображението, заснето от близката инфрачервена камера, дава потвърждение за съществуването на две млади звезди, разположени над централната мъглявина. Освен това в мъглявината се наблюдават живи червени структури с форма на мехур, което НАСА приписва на влиянието на ветровете, генерирани от най-интензивните и светещи звезди в NGC 604. Изображението разкрива също поразителни оранжеви ивици, които показват наличието на въглерод -базирани съединения, наречени полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Тези вещества са важни компоненти на междузвездната среда и играят решаваща роля във формирането на небесните тела, въпреки че произходът им остава загадъчен. Освен това изображението показва забележителната способност на двете млади, лъчисти звезди да изкопават отвори в праха над централната мъглявина.
MIRI изображение
Изображението на MIRI показва значително намаляване на броя на звездите, особено свръхгигантите, които имат яркост и размер, които надвишават тези на нашето Слънце съответно милион и сто пъти. Това намаление може да се отдаде на факта, че тези горещи звезди излъчват значително по-малко светлина при дължините на вълните, уловени от MIRI. Напротив, По-големи купчини по-хладен газ и прах излъчват светлинен блясък.
НАСА идентифицира различни сини образувания, които приличат на пипала, което показва вероятното съществуване на полициклични ароматни въглеводороди. Както споменахме по-рано, тези въглеводороди са от решаващо значение за формирането на небесни тела като планети и звезди. NGC 604, чиято възраст се оценява на приблизително 3,5 милиона години, включва светещ облак от газ, който се простира на внушителен диаметър от 1.300 светлинни години.
Надявам се, че с тази информация можете да научите повече за това какво е успял да заснеме космическият телескоп Джеймс Уеб и за неговото значение.