Парижкото споразумение Това е безпрецедентен крайъгълен камък в историята на изменението на климата, глобално споразумение, подписано от повече от 195 държави през 2015 г. по време на COP21 в Париж. Това споразумение има за цел да намали емисиите на парникови газове, с цел да поддържа глобалното повишаване на температурата под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива и да се стреми да го ограничи до 1.5 градуса, за да смекчи най-опустошителните последици от изменението на климата. Парижкото споразумение беше признато за решаваща стъпка към a екологичен и справедлив преход, като предлага възможност на държавите да се ангажират с по-амбициозни политики, които гарантират устойчиво бъдеще за бъдещите поколения.
Въпреки този мотивиращ контекст и спешността, с която се обръща внимание на климатичната криза, действието на Испания В тази област беше умерено и на моменти разочароващо. Това е особено тревожно, като се има предвид, че Испания е сред най-уязвимите страни от изменението на климата. Към днешна дата обаче страната не е ратифицирала Парижкото споразумение, което повдига въпроси относно него истински ангажимент с глобалната борба срещу изменението на климата.
Испански екологични организации, като напр Грийнпийс, Приятели на Земята, Еколози в действие, WWF и SEO/BirdLife, изразиха недоволството си от бездействието на испанското правителство по време на срещата на върха за климата, проведена в Маракеш (COP22). В частност правителството, оглавявано от Мариано Rajoy Той беше критикуван за липсата му на лидерство, което се отразява в решението му да не ратифицира Парижкото споразумение и в отсъствието на президента на тази среща на върха, което мнозина тълкуваха като ясен знак за това как други въпроси са приоритетни в неговия политически дневен ред.
Ситуацията се влоши в последния контекст, където Испания отстъпи от ангажимента си към изменението на климата в сравнение с други европейски страни. По последни данни нации като напр Германия, Франция, Португалия, Швеция и дори Обединеното кралство след Brexit поеха водеща роля в прилагането на политиките за климата. Това показва, че испанското правителство изостава в приемането на ефективни политики за справяне с климатичната криза във време, когато бързите и решителни действия са от съществено значение.
В края на срещата на върха за климата в Маракеш екологичните организации призоваха всички политически партии с парламентарно представителство в Испания да превърне борбата срещу изменението на климата в централна ос на действащото законодателство, като подчертава, че би било значителен провал да не го направим. От съществено значение е всички политически актьори в страната да признаят сериозността на ситуацията и да действат съответно за прилагане на мерки, които намаляват Емисии на парникови газове и насърчаване на прехода към нисковъглеродна икономика. В допълнение, поуките, научени на международно ниво по отношение на спазване на Парижкото споразумение са от съществено значение за информиране и подобряване на местните стратегии.
Ключов елемент в критиките към правителството на Испания е липсата на a Национален интегриран план за енергетиката и климата (PNIEC), който отговаря на целите, определени в Парижкото споразумение. Според различни доклади PNIEC за периода 2021-2030 г. установява цел за намаляване на емисиите от 21% в сравнение с нивата от 1990 г., но не счита, че от 1990 г. емисиите са се увеличили с 18%. Следователно в най-добрия случай Испания ще остане на същите нива на емисии в 2030 отколкото през 1990 г., което е недопустимо, като се има предвид, че Парижкото споразумение предвижда намаление с най-малко 40% на емисиите.
La климатична криза и пандемията от COVID-19 поставиха уникални предизвикателства пред правителствата по света, но също така предоставиха възможност за препроектиране на икономиките към повече устойчиво. В този смисъл икономическото възстановяване след COVID трябва да включва мерки, които не само насърчават икономическото здраве, но също така са отговорни и устойчиви от екологична гледна точка. Правителствата трябва да бъдат смели и да предложат политики, които не само отговарят на целите на Парижкото споразумение, но и надхвърлят тези ангажименти чрез ефективно справяне с климатичната криза. Подкрепата на Европа, както се вижда от Участието на Китай и Европа в Парижкото споразумение, може да бъде от решаващо значение за постигането на тези цели.
За да укрепи международните си ангажименти, Испания трябва да работи за постигането на a цел за намаляване поне на 55% от своите емисии до 2030 г. Неспазването на това рискува да увековечи бездействието по отношение на климата и да увеличи уязвимостта на страната към все по-несигурно бъдеще поради последиците от изменението на климата. изменение на климата. Гласовете на гражданското общество, особено тези на jóvenes, се чуха, изисквайки незабавни и решителни действия в борбата за устойчиво бъдеще.
За да се постигне това, от съществено значение е организации като напр "Грийнпийс" и други екологични групи продължават да оказват натиск върху правителствата да постигнат климатичните цели и да се ангажират с конкретни действия. The социална мобилизация Това е ключов елемент в борбата срещу изменението на климата и общественият натиск може да повлияе на политическите решения, като насърчи правителствата да действат в съответствие с изискванията на науката. Например текущата ситуация в Германия показва спешността на тези мерки.
Климатичните цели трябва да бъдат амбициозни и съобразени с препоръките на експерти и учени, като се твърди, че всяко действие, което не е съобразено с науката, само ще удължи опустошителните последици от изменението на климата. Активно участие в срещи на върха за климата, като напр COP и прилагането на политики, които наистина намаляват емисиите, са основни стъпки, които трябва да бъдат предприети от испанското правителство. Бъдещите поколения ще зависят от решенията, взети днес, така че е важно да действаме сега, за да избегнем катастрофално бъдеще.
Въздействията от изменението на климата не са далечни дистопични сценарии; Ние вече създаваме настояще, пълно с криза, суша, наводнения и екстремни метеорологични явления, които засягат непропорционално най-уязвимите общности, както в Испания, така и по света. Поради това е жизненоважно политиките в областта на климата да са приобщаващи и справедливи, стремейки се да осигурят социалната справедливост в прехода към устойчиво бъдеще.
Парижкото споразумение представлява уникална възможност, която Испания трябва да използва, като действа бързо и решително, за да изпълни ангажимента си за борба с изменението на климата. Времето за действие е сега и отговорността пада върху всеки от нас, както индивидуално, така и колективно, за да осигурим жизнеспособно и здраво бъдеще за всички. Време е да превърнем думите в ефективни действия, които защитават нашата планета и всички нейни обитатели.
