Климатичните промени в Азия показват едно от най-суровите си лица през последната година. Данните, събрани от Световната метеорологична организация (СМО) и други международни агенции, удостоверяват, че Азиатският континент се затопля два пъти по-бързо от световнияТова явление не само представлява исторически температурни рекорди, но и ескалация на интензивността и честотата на екстремните метеорологични явления, които вече засягат ежедневието на милиони хора в региона.
Докладът „Състояние на климата в Азия 2024 г.“ предупреждава за обезпокоителна перспектива. Според Световната метеорологична организация (СМО), 2024 г. е била най-топлата година – или втората най-топла, в зависимост от анализираните източници – регистрирана някога в Азия, със средна годишна температура с 1,04°C над референтния период 1991-2020 г. Тази възходяща тенденция се ускорява от 90-те години на миналия век и засяга както сушата, така и морето, причинявайки драстични промени в азиатските екосистеми и икономика.
Рекордни температури и постоянни горещи вълни
През 2024 г. Азия преживя продължителни горещи вълни, продължили от април до ноември.Страни като Китай, Япония и Южна Корея чупиха рекордни температури в продължение на няколко последователни месеца, докато Мианмар достигна национален максимум от 48,2°C. Освен това, вътрешните райони на Монголия и части от Близкия изток преживяха толкова екстремни горещи вълни, че ежедневието и производителността бяха сериозно засегнати.
Тези горещи вълни имат преки последици за здравето, селското стопанство и продоволствената сигурност. Продължителното покачване на температурите също така води до мултиплициращ ефект върху други природни рискове, като например горски пожари, намаляване на селскостопанската производителност и по-голяма уязвимост на най-изложените на риск групи от населението, особено възрастните хора и децата в гъсто населените градски райони.
Морски горещи вълни и покачване на морското равнище
Океаните около Азия също не са имунизирани срещу изменението на климата. През 2024 г. морската повърхност достигна безпрецедентни нива на затопляне, със скорост на нарастване от 0,24°C на десетилетие, почти двойно повече от средното за света. През месеците август и септември близо 15 милиона квадратни километра океан – площ приблизително с размерите на Русия – бяха засегнати от екстремни морски горещи вълни, което се отрази на биоразнообразието и продоволствената сигурност на крайбрежните общности.
Морското равнище по крайбрежията на Индия и Тихия океан се покачва по-бързо, отколкото в други региони на планетата. Това увеличава рисковете от наводнения, ерозия на бреговете и засоляване на земеделските земи в ниско разположените райони на Югоизточна Азия, където живеят милиони хора. Рибарството и други икономически сектори зависят от стабилността на океана, което допълнително оказва натиск върху регионалната икономика.
Ускорено топене на ледниците и дългосрочни заплахи
Ускореното отстъпване на ледниците в Азия е един от най-тревожните симптоми на изменението на климата. В райони като централните Хималаи, Тибетското плато и планинската верига Тиеншан – известна като „Третият полюс“, защото съдържа най-големия резерв от лед извън полярните региони – 23 от 24-те наблюдавани ледника са претърпели трайна загуба на маса между 2023 и 2024 г. Намаляването на зимните снеговалежи и все по-горещите лета увеличават риска от изригвания на ледникови езера и свлачища.
Топенето на ледовете представлява сериозен риск за водната сигурност на милиони хора. които зависят от ледникова вода за пиене, напояване и производство на водноелектрическа енергия. Освен това, този процес увеличава вероятността от свързани природни бедствия, като например внезапни наводнения и щети по критична инфраструктура.
Екстремни метеорологични явления: наводнения, суши и циклони
2024 г. беше белязана от поредица от екстремни събития, които оставиха значително човешко и икономическо въздействие. Тропическият циклон Яги беше най-мощната буря на годината, причинявайки значителни щети и многобройни жертви в страни като Виетнам, Филипините, Мианмар, Тайланд и Китай. Централна Азия преживя най-тежкото наводнение от поне 70 години, като над 100.000 XNUMX души бяха евакуирани в Казахстан и Южна Русия. Непал и Индия също претърпяха рекордни валежи, със стотици смъртни случаи и щети за милиони долари.
За разлика от това, Китай беше засегнат от суша, която засегна близо пет милиона души., причинявайки селскостопански загуби, надвишаващи 400 милиона долара, и правейки големи площи с култури неизползваеми. Екстремните метеорологични модели – твърде много или твърде малко вода – показват трудността при адаптиране към все по-непредсказуеми и по-интензивни явления.
Мерки за адаптация и системи за ранно предупреждение
Предвид този сценарий, значението на системите за ранно предупреждение и готовност нараства. Докладът на СМО подчертава случая с Непал, където прилагането на предупреждения за наводнения и обучението на общността са спасили десетки хиляди животи и са намалили рисковете за местното здраве и икономиката. В свят, все по-изложен на климатичните промени, този опит служи като модел за други региони.
Въпреки това, Експертите настояват за необходимостта от разширяване и координиране на тези системи за превенция да се осигури ефективен отговор на нови епизоди на екстремни метеорологични условия, които се очаква да стават все по-чести с напредването на глобалното затопляне.
Ускоряването на изменението на климата в Азия и увеличаването на екстремните събития до 2024 г. представляват сериозно предизвикателство за региона и останалата част от планетата. Рекордните температури, масивното топене на ледниците, покачването на морското равнище и бедствията, причинени от суши, циклони и наводнения, показват високата човешка и икономическа цена на климатичната криза. Натрупаният опит в системите за ранно предупреждение и готовност предлага път за смекчаване на най-тежките последици, но предизвикателствата на адаптацията и устойчивостта са огромни пред лицето на тенденция, която засега не показва забавяне.