Астероидът Ерос Това е едно от най-очарователните небесни тела в Слънчевата система. Това е астероид от тип S, който е част от групата астероиди Amor, които имат орбити, които ги приближават до Земята. Открит през 1898 г. от Густав Вит и Огюст Шарлоа, Ерос е бил обект на научни изследвания, които разкриват изненадващи факти за неговия състав, история и влияние върху астрономията, както е описано подробно в статията за удар на астероид.
С размер приблизително 34 километра дължинаЕрос е вторият по големина близък до Земята астероид след Ганимед. Неговата близост и неравномерни характеристики го превърнаха в обект от голям интерес за изследване на космоса. Благодарение на мисии като сондата NEAR Shoemaker успяхме да научим повече за нейната повърхност, нейния състав и нейната еволюция във времето. За повече информация относно други астероиди можете да се консултирате със статията, която изследва астероиди като цяло.
Откриване и първи наблюдения
El откриването на Ерос Това се случи на 13 август 1898 г., когато астрономът Густав Вит, от обсерваторията Урания в Берлин, засече движещ се обект в небето. Едновременно с това астрономът Огюст Шарлоа, от Ница, също е наблюдавал същия астероид, въпреки че Witt е този, който е публикувал откритията си пръв, така че той е официално признат за откритието.
Това, което наистина изненада астрономите, беше това Ерос е първият открит астероид извън главния астероиден пояс. Неговата орбита го приближава до Земята повече от всеки друг астероид, известен по това време, което го прави важен обект за изследване, какъвто е случаят с енигмата на Тунгуския астероид.
Физически характеристики и орбита
Ерос е астероид издължена и с неправилна форма, което му придава вид, подобен на фъстък или картоф. Размерите му се оценяват на 34,4 х 11,2 х 11,2 километра. Масата му е значителна за размерите си, достигайки прибл 6,687 × 1015 kg.
Сред най-забележителните му характеристики е неговата покрита с кратери повърхност, с повече от 100.000 XNUMX удара, записани в изображения, получени от космически сонди. Установено е също наличието на слой реголит, който представлява прах и скални фрагменти, генерирани от удари с течение на времето, феномен, който е свързан с други изследвания на Ceres.
Орбитата му е доста ексцентрична и го кара да се движи между тях 1,133 и 1,783 астрономически единици на Слънцето завършва една обиколка около нашата звезда за приблизително 643 дни. Ерос прекарва значителна част от времето си в орбитата на Марс, като понякога се приближава много близо до Земята.
Проучване от сондата NEAR Shoemaker
Мисията, която е предоставила най-много информация за Ерос, е БЛИЗО обущар, изстрелян от НАСА през 1996 г. Първоначално сондата беше предназначена да обиколи Ерос и да проучи неговия състав, но в крайна сметка постигна нещо историческо: кацнал на повърхността на астероида на 12 февруари 2001г.
По време на престоя си в орбита и на повърхността на Ерос, NEAR Shoemaker събра повече от 160.000 изображения, анализира състава му и потвърди, че това е твърдо тяло, а не набор от отломки, агломерирани от гравитацията. Установено е също, че неговият реголит е бил химически модифициран от излагане на слънчев вятър и микрометеоритни удари, което е свързано с изследване на метеорит, който е унищожил динозаврите.
Подходи към Земята
Поради своята орбита, Ерос приближава Земята на всеки няколко години. Най-близкото регистрирано сближаване е настъпило на 23 януари 1975, когато стана соло 23 милиарда километра от нас. Последният голям подход се случи на 31 януари 2012, когато беше в 26,7 милиарда километра.
Тези подходи направиха възможно наблюдението на астероида с телескопи от Земята. В допълнение, тези срещи предоставят ценна информация за това как астероидите от този тип взаимодействат с орбитата на Земята и потенциалния риск от удар в бъдеще, както е показано в случая с удар на астероид 2024 YR4.
Научно значение и възможни заплахи
Ерос, освен че е завладяващ обект на изследване, е ключ към изследванията на близките до Земята астероиди. Тяхното изследване дава представа за състава на слънчевата система и потенциалните рискове, които тези тела могат да представляват в бъдеще.
Въпреки че в момента, Ерос не представлява пряка заплаха, учените са установили, че неговата орбита може да се промени с времето, увеличавайки възможността за удар в много далечно бъдеще. Това събитие обаче нямаше да се случи до няколко години. 100 милиони години, така че не представлява непосредствен риск.
Изследването на астероиди като Ерос също е от решаващо значение за разработването на стратегии за планетарна защита, ако подобен обект бъде открит в бъдеще при сблъсък със Земята. Това е особено важно в контекста на близки астероиди и последиците от него върху нашата планета.
Благодарение на мисии като NEAR Shoemaker успяхме да открием, че Ерос е твърд астероид, а не фрагментирана скала – важна информация за планиране на бъдещи мисии, които се опитват да отклонят опасни астероиди. Астероидът Ерос се превърна в обект на голям интерес за научната общност поради близостта си до Земята, размера и състава си. Тяхното изследване ни позволи да разберем по-добре еволюцията на небесните тела в Слънчевата система, както и да оценим рисковете, които астероидите представляват за нашата планета. С днешната технология и непрекъснатото наблюдение на тези обекти е възможно да се предвиди всяка потенциална заплаха и да се разработят подходящи стратегии за защита на Земята.
