Планетата се затопля, но не навсякъде еднакво. В Арктика положението е сериозно. Доказателство за това е докладът, публикуван от NOAA на годишната среща на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско, който разглежда климатичните условия в Арктика и разкрива тревожни тенденции.
Общо 61 учени от 11 нации проведоха това всеобхватно проучване, представяйки задълбочен анализ, който включва изображения и карти, изобразяващи суровата реалност на Арктика. След това ще проучим в детайли как повишаващите се температури, загубата на лед и растежът на растителността трансформират този жизненоважен регион на планетата.
Температура в Арктика: повишава се с твърде бързи темпове
В Арктика температурата се повишава и то много. На изображението по-горе можете да видите това е имало покачване с малко над 2 градуса, докато в останалия свят средната температура е 1,31ºC. Тази значителна разлика подчертава, че Арктика се затопля много по-бързо от останалата част на планетата. Два градуса може да не изглеждат много, но могат да означават разликата между пейзаж, изцяло покрит със сняг през по-голямата част от годината, което, като се има предвид географското местоположение, би било най-логично, или среда, доминирана от растения.
В Гренландия, загубата на лед е много поразителна. Тази година са изгубени около 3000 гигатона лед. Този разтопен лед се озовава, разбира се, в морето, което води до покачване на нивото му и застрашава живота на всички, които живеят по бреговете или на ниско разположените острови. Това покачване на морското равнище е едно от най-тревожните последици от глобалното затопляне, тъй като то застрашава милиони хора по света.
Важно е да се разбере, че ускорено затопляне в Арктика Това сериозно засяга местните екосистеми, където дори диетата на полярните мечки е компрометирана. В допълнение, различни проучвания като Шокиращи изображения, показващи ефектите на глобалното затопляне в този регион стават все по-чести.
Повишен растеж на арктическа растителност
Когато температурата се повиши и ледът се стопи, може да се очаква, че ще има повече растеж в растителността. В Арктика започват да се появяват подходящи условия за растеж на растенията., както се вижда на изображението по-горе. Това разширяване на растителността може да изглежда положително, но има отрицателно въздействие върху местната дива природа. Много животни, като полярните мечки, са изправени пред сериозен недостиг на храна, тъй като тяхното местообитание и хранителна верига са нарушени от липсата на лед и конкуренцията от нови растителни видове.
Това явление на растеж на растителността, макар и представено като знак за адаптивния капацитет на околната среда, също отразява смущение в екосистемите. Наличието на нови растителни видове променя динамиката на местната фауна, като променя естествения баланс на местообитанието. Тази ситуация застрашава много видове, които зависят от леда от хилядолетия. В допълнение, на Арктическото затопляне и последиците от него започват да имат по-широк ефект, като дори се разпространяват в региони като Испания.
Според последните данни, Арктическо затопляне се ускори с тревожна скорост. През 2020 г. няколко региона на сибирската Арктика регистрираха температури 6 градуса по Целзий над средното. Това увеличение е видимо в последните проучвания на климата, които изиграха важна роля за разбирането на мащаба на това затопляне.
Арктика в цифри: безпрецедентно затопляне
Със затоплянето на Арктика, Загубата на морски лед е станала хронична. През последните години видяхме, че площите на летния лед достигат исторически минимуми, като площта на морския лед достига тревожни нива. Тези промени оказват влияние върху дивата природа на Арктика, която зависи от леда, и променят глобалните климатични модели. Както се вижда в субарктически езера.
През десетилетията изменението на климата доведе до това Арктика да преживее най-топлите си 12 месеца в историята. Това е документирано в доклади на NOAA, които подчертават как морският лед на Гренландия и морският лед намаляват с безпрецедентни темпове.
В анализ, представен от изследователи, се посочва, че средната повърхностна температура на въздуха в Арктика е достигнала средни цифри от 7 градуса под нулата, което представлява шестата най-висока регистрирана температура от 1900 г. насам. Тази тенденция на повишаване на температурата е пряка индикация за въздействието на изменението на климата върху Арктика.
Когато разглеждаме въздействието на това затопляне, важно е да го подчертаем морски лед в Арктика достигна исторически минимуми, които отразяват сериозността на ситуацията.
Горски пожари и емисии на парникови газове
Затоплянето на Арктика не само засяга температурата и леда, но също така допринася за увеличаване на случаите на горски пожари. Тези пожари не само унищожават растителността, но и освобождават големи количества въглероден диоксид и метан в атмосферата, което допълнително изостря проблема с глобалното затопляне. Тези ефекти се отразяват в разлика между изменението на климата и глобалното затопляне.
През последните години видяхме как покачващите се температури доведоха до по-интензивни и чести горски пожари в региона, създавайки порочен кръг, в който затоплянето причинява повече пожари и на свой ред пожарите освобождават повече парникови газове, усилвайки затоплянето.
Концентрации на парникови газове, като метан и въглероден диоксид, достигнаха безпрецедентни нива от началото на записите. Това е особено тревожно, тъй като въпреки че пандемията от COVID-19 доведе до леко намаляване на тези емисии, основният ефект от повишаването на температурите остава опустошителен. Това накара учените да предупредят, че всяко временно намаляване на емисиите не е достатъчно, за да се противодейства на предстоящото и дългосрочно затопляне.
Тъй като тези емисии се засилват, виждаме опасения относно ефектите от размразяването на вечната замръзналост в Арктика, където метанът, уловен в замръзнала земя, може да изпусне огромни количества в атмосферата.
Връзката между изменението на климата и климатичните аномалии
Един от най-интригуващите аспекти на затоплянето на климата в Арктика е връзката с глобални климатични аномалии. Например, отслабването на полярния вихър, който позволява на студения арктически въздух да се движи на юг, се приписва на ускореното затопляне в региона. Това води до екстремни метеорологични явления на по-ниски географски ширини, където през зимата се появяват неочаквани студени вълни. Тази промяна е свързана с наблюдаваното в екстремни климатични явления които са станали по-чести.
Напредъкът в изследванията на климата доведе до по-добро разбиране на това как изменението на климата стои зад тези явления, които изглеждат противоречиви в един затоплящ се свят. Глобалното затопляне обаче причинява по-голяма нестабилност във въздушните течения, което може да доведе до епизоди на екстремен студ, заедно с повишаване на температурите в други райони.
Някои проучвания предполагат, че тъй като Арктика продължава да се затопля, застудяването на места като Европа и Северна Америка може да стане по-често и по-сериозно. Затоплянето в Арктика може да създаде необичайни условия, които да повлияят на метеорологичните модели по света, което води до по-голяма променливост на сезоните.
Ситуацията в Арктика трябва да бъде глобален сигнал за събуждане. Научната общност продължава да настоява за необходимостта от незабавни и ефективни мерки за смекчаване на изменението на климата. Това включва намаляване на Емисии на парникови газове, опазването на екосистемите и насърчаването на възобновяемата енергия. Свързана информация може да бъде намерена на Антарктически крил и неговото въздействие в борбата срещу изменението на климата.
Докато вървим към бъдещето, наложително е нациите да работят заедно за справяне с тази климатична криза. Здравето на Арктика не е само местна грижа, а глобален проблем, засягащ всички, и колективните действия са от решаващо значение за защитата на нашата планета.
Арктика, регион, превърнал се в канарчето във въглищната мина на изменението на климата, ни напомня, че здравословната околна среда е фундаментална за оцеляването на цялото човечество.
